Всеки стих е като черна дупка -
пространството ни разширява до безкрайност
и на думичките крехката черупчица разчупва,
разкривайки ни тяхната потайност.
Поетите не пишат само лоши стихове,
понякога и бъдеще предвиждат,
въображението си като вятъра развихрят
и думите си в каменни стени зазиждат.
Поетите са бардове, рапсоди, трубадури -
със песните рушат канони
или пък отпечатват на гравюри
своите незабравими спомени..
01. 10. 2012 г.
747 Б. Алекс..
Петр Пенчев