Ще се затворя в себе си. Да сложа ред
във мислите си и в Душата...
Да намеря скрития капацитет,
със който разполагам на Земята.
Защото съм натрупал много грешки,
които трябва вече да изхвърля.
Животът е виенска въртележка,
която ту надолу, ту нагоре ни подхвърля.
За всичките въпроси вече втасах,
но трудно устоявам на съблазните,
а вече не обичам да ръждясват
във мене застояли безобразия...
И най-накрая да си отговоря
къде е коренът на мойто щастие.
Навярно няма да открия нищо ново,
но трябва ли да си начеша крастата?!
02. 10. 2012 г.
752 Б. Алекс.
Петр Пенчев