Трети ден навънка се лее дъжда -
боядисва в кафяво последните листи.
А капчукът по морза обсъжда
как есента
ще успее да кацне на мократа писта.
А в дома днеска пак съм един -
тишина като пропаст дълбока.
Ако бях зареден със бензин
щях да литна във твойта посока.
Ти отиде в Москва по дела -
ще се върнеш, аз зная, успешно.
Но Душата ми вика: "Ела!
Със прегръдка аз пак ще те срещна!"
И се мъча дъжда да излъжа:
Приготвих вечеря със свещи...
Като него, обаче, съм тъжен -
липсват ни твоите устни горещи...
03. 10. 2012 г.
755 Б. Алекс.
Петр Пенчев