Облаците плуват, плуват -
по Тревненското езеро се гонят,
а вълните пишат своя увод
на житейската ми драма - най-безцеремонно.
Свободата си не искам да изгубя,
знам, всяка дама няма да ме разбере;
не ме разбират, че до днеска любя
една жена. И само тя е в моето сърце.
А облаците плуват, плуват -
по дължината му или напряко.
До края на живота ще жадувам
за нейната любов. До дъното позната!
24.10.2012 г.
815 Б. Алекс.
Петр Пенчев