Вятърът свисти освирепел
като с пищялка
и шиба по издрасканото ми лице
като със палка.
Скърца покритото със скреж бельо
подобно зряла зелка.
На ореха зад купата сено
се стрелва черна белка.
В камината мърмори огън
за нещо много свое
и приканва ни към сън,
като в кончега Ноев.
Снегът мирише на небе.
Нощта - на въглен.
А ти - на свежото пране
и радостта ми кръгла.
27.10.2012 г.
823 Б. Алекс.
Петр Пенчев