Със една добра камила
бързо се сприятелих,
докато на шейха в`вилата
вода в оазиса му пих.
Помолих я да ми разкаже
тя за пясъка и дюните,
за лъжливите миражи
и студа при пълнолуние.
Угостих я с прясна диня
и със грозд банани.
Тя пък като арабкиня
разцелува моите длани.
Нещо мириса не им хареса -
ха, да ме заплюй.
Но, нали си е принцеса -
благодарих й аз затуй...
После тихо се сбогувах
с моята добра камила...
" - На гърба ми се качи
бързичко, мой милий!"
30.10.2012 г.
833 Б. Алекс.
Петр Пенчев