Ти се спусна от Север
да останеш при мен,
както снегът със доверие
покрива земята с гоблен
и я топли до пролет.
Ти ме вдигна във полет.
Не се докосвам до нищо.
Само горещото ни огнище
пазя от престъпните набези.
В любовта дълбоко нагазили-
съвместно двамата я носим.
В нея ти си виртуозна.
Затова й те обичам.
Затова те взех от Север
и навечно се заричам
да съм постоянно с тебе.
02.11.2012 г.
841 Б. Алекс.
Петр Пенчев