Автор: Генка Богданова
ДО:
Господина Президента
управляващ Парламента
Копие от туй послание:
до Народното събрание,
до Министерския съвет
и общинския ни кмет.
Отново пиша, господа,
много гневен при това.
Господа и вий, госпожи,
повече така не може!
Искам бързо да решите,
кметката да уволните!
Щях от нерви да забравя,
селото ни да добавя .
Селото е Тъпчи леща,
името му ви подсеща
за мен, бачо ви Йордан -
умен мъж, но неразбран.
Не понасям кривините,
не понасям и жените
като нашата кметица,
че тя хич не е светица.
Кметката се казва Бонка
и не стига че е „тронка“,
че е дребна, русолява,
според мен за кмет не става,
ами туй женче проклето,
все се прави на заето
и от кметството ме гони,
щом цитирам й закони,
дето в селото не спазват
и правата ми погазват.
Колко жалби да й пиша,
за кокошките на Виша,
дето дразнят ми прасето
с кудкудякане проклето ?
Цял ден кочината рие,
крак не може да подвие,
та остана си дръгливо -
за пържоли не го бива?
Имаме отдавна спор
за граничния стобор
между мене и съседа
и за сливата на Неда.
Насади я без да пита
тази слива родовита,
баш до моята ограда,
а се кара с мойта Рада
дето сливите беряла
и компоти с тях варяла.
Лятос счепкахме се здраво
с онова женче лукаво
зарад Недината слива.
Неда в кметството отива
там наклепала ни здраво,
че сме нямали туй право
от чужда слива да берем.
И ако с кражбите не спрем,
Митьо щял да стане лош
и да ни прогони с нож.
А кметицата проклета
ме извика в кабинета
„ конско“ да ми прочете.
На мен!? Че от де – накъде?
Що не вземе да попита
оназ шушумига свита –
Митьовата грозна Рада,
що на никой не обажда
къде слива ще засажда?
Щом не иска да береме,
нека сливата да вземе
и да си я пресади
на законни метри три
по-далече от моя двор,
че да свърши този спор.
Щом остане, то тогава
и войната продължава!
Сливите ще бъдат наши!
Няма кой да ме уплаши –
нито Митьо, нито Недка,
нито бозавата кметка.
Вече ми дойде до гуша,
жалбите ми тя не слуша,
казва, че не съм наред,
че съм злобен и проклет,
че със всички се заяждам
и кавгите сам подклаждам.
Може ли такава нещо?
Затуй, моля ви горещо
селото да посетите,
тронката да уволните.
А когато ме съзрете,
на часа ще разберете,
че съвсем съм си наред
и готов да стана кмет.
Йордан с всичко ще се справи,
Славя се с юмруци здрави,
имам и характер боен,
аз за кмет съм най-достоен!