Разплакан дъждът,
със сълзите си къпе косите ми.
Аз разпервам ръце-
да го прегърна как искам...
От него в шепица да взема,
а той вече се смее по мен,
докосва очите ми нежно
и тръгва към устните...
От него сила да взема.
И бърза...
По дъждобрани се стича,
танцува и по чадъри,
милва стрех;
и капчуци,
а после се усмихва
от локва пред мен
и продължава
с танцувална стъпка
към теб.
В песента му,
напевния ромон,
долавям гласа ти...
Така си до мен.