Летен дъжд се носи по земята
и по локвите като детенце шляпа.
Аз за двама ни съм подредил софрата.
Пропуска с труд кръвта сърдечната ми клапа.
Кога при мен ще бъдеш тази вечер,
за да сплетем до сутринта тела!
Знам, съдбата ти на мене е обречена.
Приготвила е и за двама ни крила...
01.04.2014 г.
Петр Пенчев
/из издадения през юни 2015 г. сборник с любовна лирика "От първо лице"/