Когда-то в феврале

Будаева Светлана
Ночь спешила в тень -
Светало,
Разбудила криком день,
Дочь - Светлана.
Имя светлое её
Засверкало,
Когда, глядя за окно,
Мать шептала:
На душе тепло, светло -
Богу, слава!