Уморени очи,
натежали от думи.
Тишината кънти
в монолог еднострунен.
Бледовосъчен лик
на прегърбени мисли,
с празнословия сит,
между длани притиснат.
От мълчание – път,
като воля прекършен.
А душите крещят:
„Няма ли да се свърши?!”
21.02.2019г.