Александър Вутимски. Мои года бесследно исчезают..

Нина Цурикова
Александър Вутимски
ОТИВАТ СИ ГОДИНИТЕ БЕЗСЛЕДНО...
                http://stihi.ru/2012/12/11/42

Отиват си годините безследно
и тебе все те няма, все не идваш.
Умират хора, други пък се раждат,
и слънцето изгрява и залязва.

И ти ми липсваш, няма те във дните ми.
Къде ли са очите ти, усмивката.
Когато ти се смееше – бях радостен,
когато ти тъгуваше – аз страдах.

Когато бях до тебе, аз живеех,
обичах хората, животните, света.
Днес ти ми липсваш, радостта ми няма я,
за тебе като мисля, ми се плаче.

Аз бих те дишал като въздух сигурно,
разбирам колко много си за мене
и ако ти не дойдеш вече никога,
животът ми ще бъде изпитание.

МОИ ГОДА БЕССЛЕДНО ИСЧЕЗАЮТ...

(Перевод с болгарского на русский язык:Нина Цурикова)

Года уходят, след не оставляют.
Тебя всё нет, ты снова не придёшь.
Родится кто-то, кто-то умирает.
Закат сменяет солнца день на ночь.

Тебя мне не хватает ежедневно,
Без глаз твоих, улыбки - день не мил.
Смеялась ты - я счастлив был безмерно,
Печалилась - с тобою я грустил.

Когда была ты рядышком со мною,
Я жизнь любил, готов обнять весь мир!
Теперь весь свет наполнился тоскою,
Заплачу, вспомнив, как я счастлив был.

Тобой дышал,как воздухом, в ненастье
Была моим спасением всегда.
Коль не придёшь, душа моя угаснет,
Моя потеря в жизни и беда...