Стана ми студено. И ми трябва топлина
от твоите прегръдки и горещите целувки.
Върни ми ги каквито бяха през минутите назад.
Очаквам във очите ти отново да избухнат.
Стисни ме във ръцете като плюшената си играчка.
На мъжкото ми рамо тихо, тихо поплачи.
Ароматите си във постелята ми зарови до здрача.
Лъчите първи слънчеви върху клепачете ми закачи.
Кръвта във раковината на женското ти тяло напомпа.
Изби по бузите ти пламък на горяща свещ.
Трепетно вълнение за нашата любов напомня.
Почувствах се отново в гърлото на вулканична пещ.
08.10.2018 г.
Б.Алекс.
Петр Пенчев