Разбрах къде живее Господ Бог
и вчера вечер проследих го тайно.
Горичка есенна, на рид висок,
бе скътала порталите на Рая.
Той залеза в саханчето стопи,
въртя го дълго, като калайджия,
а после връз смълчаните липи
разсипа благата си исихия.
Как бавно се изгубват сред нощта
аз гледах дълго златните върхари
и някъде далеч щурче пропя,
и тихичко дрънчаха хлопатари.
А после слегна синя тишина
и шалът й ме приюти на топло
И аз подложих доверчива длан,
защото бях в прегръдките на Господ.
На заранта когато издои
козиците след звездната им паша,
събуди ме след третите петли
и ми наля млекце в кристална чаша.
По-лека и от ангелско перо,
аз долетях до мамините двери.
И няма да издам къде е Бог.
Но вярвам всеки сам ще го намери.