Жасминовият храст
издуха ароматите
от белите си бузки.
Понадигна ваклите къдели
под резидавата си блузка
и приглуши пронизващите трели
на певчето изкуство
от ранобуден кос...
Един въпрос...
Не е ли знак,
че идва пак
часът на лятото?
Богатото
на много слънчеви забави,
които бяхме позабравили,
улисани във своите грижи
в добиване на хляба черен.
Но аз съм верен
на свойто чувство за хармония.
Превръщам в церемония
вдишването на парфюмите
от всякакви цветя и храсти.
Неважно във какъв костюм
ми преподнасят
своето щастие.
13.06.2011 г.
Петр Пенчев