В двора на Клод Моне
Няма нищо суетно
в този предвестник на абсракционизма.
Платната му цветни
са венец на импресионизма.
Светлина, прецедена през мигли.
Резеда, дори върху къщни кепенци.
Пътечките водят до никъде.
Цветята приличат на еньовденски.
Двор за спомен със минало,
направен за цветни ескизи.
Мостчета с гроздове от глициния.
Слънчев лъч бамбуци пронизва.
Шурши водата във вадите.
Трепкат плачещите върби.
Блиците плачат да ги извадите.
Дворът му още скърби...
Франция-Москва
юли 2010-13.06.2011 г.
Петр Пенчев