Звучеше увертюра. Слуша залата.
Гледах те.В мечти си потопена цялата.
Мелодията те тревожи и вълнува.
Духът на планината те целува.
В обятията си ласкае те морето,
което ни очаква...Ето, ето -
запява арфа,И цигулка плаче...
А ти целуваш ме. Език сусамче
устата ми любовно гъделичка...
В оркестъра пропява птичка.
Това е само част от увертюрата.
Но всеки е в мечти. Вълнува тя
и тези дето не разбират музика.
На всички влюбени е тя съюзница.
15.06.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев