Някакси нощта иска да ни прегърне.
Почти сами се свличат дрехите.
Несънуваните ни сънища ще се сбъднат.
Нежността е нашата нощна утеха.
*
* *
Удивена те взех на ръце.
Откраднах те от съня ти.
Разтупка се твойто сърце
от целувките непонятни.
Разголена те взех на ръце.
И към реката ни те понесох.
Запя,- също нощно щурче.
Такава си те харесвам!
16.06.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев