Къде е жената,която си спомня
остарелите наши градини,
в които двамата с нея,бездомни,
брояхме далечните звездни рубини,
когато желаех във тъмнината
да открия във нея нещото,
дето я прави жената -
истинска и безгрешна.
Дето още се срамуваше, гола,
от божественото си тяло-
стройно като топола,
но Любов не познало...
Къде е жената,която си спомня
остарелите наши градини,
от която напих като от стомна
жаждата си за много години...
16.06.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев