В прозорците чужди,ако сте видели
светлината винаги трепка и мига.
От постоянни срещи или раздели -
там Любов навярно не им достига.
Аз вървя по своя стръмна пътека -
в камъни и дървета се спъвам.
Знам, че съдбата ми не е от леките -
постоянно в Любовта ти потъвам.
Обидел ли съм някого - разкайвам се,
но изчерпах силите да прощавам и губя.
Разгадавам бавно житейските таинства
и искам постоянно да съм в тебе влюбен.
Публикувано на 19.06.2011 @ 15:44:30
Петр Пенчев