Плувам с теб по лунната пътека.
В златни люспи е покрито твоето тяло.
Докосвам със ръка крака ти леко
и в миг сърцето си усещам спряло.
Прегръщам те. Водата се сгъстява.
И дразнейки нахлулите ме чувства
от потъване дъхът ти ме спасява
с една целувка влажна и изкусна.
Доплувахме до хоризонта...И обратно:
всекидневният любим маршрут.
После от умората заспах приятно...
Или от усмирилият ме морски звук...
31.07.2011 г.
Варна
Петр Пенчев