Няма да дочакате

Петр Пенчев
Ненавиждам думата старея
 и възрастта си меря във столетия.
Роден съм в първата полвина
 на отминалия век.
Но не смятам, че съм възрастен човек.

Дъбът във двора
 само лиже ми подметките
 когато вятърът листата му люлее
 и аз пред него през глава си тичам.
Може да ви прозвучи и неприлично:
няма да дочакате да остарея,
както няма да престана да обичам!

09.08.2011 г.
Стара Загора
Петр Пенчев