Както старостта ни, идва и тя - зимата.
Бяла и тиха - никого не обижда.
Времето ни изтича бавно, незримо.
Нощите дълги - краят им се не вижда.
Една ябълка е останала -
суха се удря в черните клони,-
като удавник за сламка се хванала
и за краткото лято все ми напомня...
21.10.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев