Бъклица и два бакъра,-
кадър мил от мойто детство,-
връща се мома от къра -
любовта ми - по съседство...
Как по нея все мечтах,-
ставах нощем, за да видя
свети ли свещта у тях,
плитките разплита ли на видело...
Сутрин тичах за вода
чак до изворчето във гората,
може с нещо да се пригодя
на връщане...А тя с метлата
обираше по двора шумата...
Ох,как ми литваше душата
когато чувах през мъглата думите
без смисъл, по със много чувство...
Тогава още аз разбрах:
Любовта е най-великото изкуство!
28.10.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев