Мария Костадинова
Перевод с болгарского
Юрий Деянова
Южный ветер
дыханьем весны
пробудил
одуванчиков сны
и влюблённые
жёлтые очи
закрывали они
только к ночи.
Миг цветения
краток весны,
как сиреневый запах,
как счастье
и как белые
вишни цветы
в дождевом алтаре
на причастье.
Одуванчиков
перья стрелой
разлетятся
по осени быстро,
они в памяти
будут весной
душу греть
жёлтым цветом
лучисто.
***
Мария Костадинова Болгария
тича южнякът
и полъх на пролет разнася
и сее глухарчета
всяко перце
ще е късче от лятото
някой ден... в златното дъно
на залеза
нежност посята
от лятната песен
на влюбени
кратък е пътят
на времето... няколко крачки
и вече
е свършило
като на люляка мириса
лъхне... и толкоз
и вишневи бели цветчета
в олтар на дъжда
се превръщат
за първо причастие
само... перце
от глухарче за пролет ще спомня
не утре
а някой ден... в облак
от есен
осъмнал...
***