Отново седми е. Навред опашки,
нанизани в безумен банковрат…
Постерминалът е сакрално място –
мизерията пак отмерва в такт.
Бащи и майки… Милостив и щедър,
дарил им Господ още някой ден,
та залъка на части да разделят,
и борчове да връщат лев по лев…
За ток, вода…За доктор…Вечно кътат!
За внучета, за зет и дъщеря…
До пенсия да доживеят… мъка…
на мляко, хапчета и къшей хляб.
Над бедното ни пенсионерско войнство
днес тегнат безхаберие, грабеж…
Българийо, кога ли по достойнство,
на свойта мъдрост ти ще въздадеш?!
7.04.2019г.