На Теодосий ли кавалът
родопска мъка пак излива?!
Звезди угасват, нощ преваля,
хоро повежда самодива…
Шептят си сънените листи
и за Индже гората плаче.
Надпява ручеи лъчисти
девойка с „Бела съм, юначе…”
А нейде там, в недрата тъмни,
на „Дяволското гърло” мракът
момци и старци е погълнал
и в бездната си ги завлякъл –
юнаци – знайни и незнайни,
с чалма калпака не сменили…
Тях жалба жалят каба-гайди
в прегръдките на Рожен дивни.
Кавал хортува с планината –
тъй утрото родопско буди.
Една мелодия позната
разнасят ветрищата луди…
10.04.2019г.