Топъл вятър разцелува днес дома ни.
Снежната му шапка махна за поклон.
Хвърли сто сюжета за романи -
сядай и пиши под цъфналия клон.
На целувките ни аромата между теб и мен
се разхожда и ме призовава
да си вляза в ролята на джентълмен
и да дам на чувствата изява.
Тъгата да прикрия със опадал цвят,
да ти сплета венец от теменуги
и като младеж да стана пак ербап -
да бъда по-активен днес от всички други.
На струйки нежността се приближава.
Бадемовият цвят нагрява моя дом.
Птиците се надпреварват във гълчава -
пролетта запусна своя метроном.
28.03.2012 г.
67 Б. Алекс.
Петр Пенчев