Александър Вутимски
БЪЛГАРИЯ http://www.stihi.ru/2013/10/25/9
Небето ти е старо и високо.
Земята ти е слънчева и тиха.
Сега ще ти разкажа, както мога,
една безшумна изповед във стихове.
Обичам теб и твоите предания,
и песента на Марко Кралевити.
Ще ми напомнят дълго пещерите ти
за чудесата на свети Ивана.
Обичам твойте каменни чешми
със надписи на стари благодетели,
които чак откъм Ерусалим
донасяли смирено даровете си.
Обичам твойте манастири шарени –
и тихите им, кротки параклиси
със избелели фрески и олтари,
рисувани от стар иконописец.
Резбите твои, пъстрите забрадки,
сукманите, извезани със сърма,
и бъклиците, светлите ти празници,
с които съм заченат и откърмен.
Безмълвна, стара, хубава България,
под златното ти, приказно небе
аз дишам твоя здрач като дете,
което спи във стара, родна къща.
Александр Вутимски.
БОЛГАРИЯ.(перевод с болгарского языка на русский: Нина Цурикова)
Земля твоя под солнышком тиха,
Под небом стародавним и высоким.
О ней, пусть будет исповедь в стихах,
Я расскажу вам голосом негромким.
Преданья твои старые люблю,
О Марке-Королевиче сказанье,
В пещерах прячешь тайну ты свою
Про чудеса святого Иоанна.
К фонтанам на камнях склонюсь твоим,
Где надписи паломников смиренных,
Что принесли с собой Иерусалим -
Дары небес и Бога незабвенны.
Стен монастырских каменный узор,
И дремлющие, кроткие часовни,
И алтари, и фресок старых взор,
Художником срисованный с иконы.
И роспись, и торжественность палат,
И вышитые мишурой сукманы,
Бокалов звоном праздник здесь богат,
Я здесь зачат, рождён и вскормлен мамой.
Болгария, родимая страна!
Под небом древним, золотым, былинным
Я, свежести твоей вдохнув сполна,
Сплю, как дитя, в родном краю старинном.