От инат вратата все заяжда.
Аз прекрачвам прага И изгнил.
Слънчев диск - въобще не ми досажда.
В двора, ствол – върбакът е извил.
Под пергол – тунел се е оформил
от уханна младичка лоза,
а гроздакът бузки е заформил
със нектар от слънчева роса.
До лозята трепетлика трепка,
без причина. Просто тъй – напук.
Чучулига от гроздака дръпка…
После пее с цяло гърло тук.
Остра юка нежно приласкава
статуя на малък градинар.
Сред тревата все се излежава
мързеливо – Шаро – мой стражар.
А на люлка – чак от висините
се люлее мъничко дете.
То не знае, че в дълбочините
ще пропадне като порасте.
От отдавна ми се е дояло.
Пак засече старата врата…
Аз - детето, (вече остаряло),
влязох тихо за една троха.
08.01.2018
Автор: В. Николова - Литатру1
Фото: Литатру
"... Остра юка нежно приласкава
статуя на малък градинар..."
България, София