Прекъсвам шепота ти често -
целувам устни и ресници
и няколко места телесни
по тебе, мила ми, магесница.
Листенца хиляди от розите ще метна,
пръскащи чудесни аромати
и по звездните лъчи, които светят
ще засвиря "Лунната соната".
Изгревът пред утрото щом зааленее
и звездите до една угаснат,
ще видя как очите ти се смеят
и ще усетя устните прекрасни.
11.11.2012 г.
871 Б. Алекс.
Петр Пенчев