По идея от есето на Мария Донева
Все са си такива. Но, малко са поостарели.
Защото станали са дядовци и баби.
Времето заради нас са спрели.
Самите са без зъби и отслабнали.
Пазаруват в евтините магазини -
спестените стотинки са победа.
На връщане не бързат, все почиват -
на приказки се спират със съседа.
Увлечени в сапунените сериа-ли,
непрекъснато се хвалят със идеи:
Всички тайни на съседите узнали -
любопитството им няма никакви предели.
Искат с нещичко да ни зарадват -
готвят ни любимите десерти.
Гледат ни да не останем гладни,
а самите на глада са жертви.
Искат постоянно с нас да се гордеят.
Привидно се обиждат, че ги глезим.
Стари градски песни вечер пеят.
И страшно хвалят се със нашия генезис.
От вниманието им сме просто луди -
особено, когато претоварят ни багажа.
А тръгнем ли си - все се чудим...,
че няма да се видим със години, как да кажем...
21.11.2012 г.
899 Б. Алекс.
Петр Пенчев