автор:Йорданка Радева
Не мога да те стигна с думи съкровени,
те тръгват, ала после падат във калта.
Мъниста попилени във нощи натъжени,
изплакани сълзи на терзаната душа.
И няма нищо... нищо няма между нас,
остават само ония крехки обещания,
дето отдалеч с теб изричахме на глас,
ала днес наяве просто няма- няма ни.
Поемат думите като по руслото на река,
сякаш камъчета наредени- знаят пътя.
И редят се думите... думите на песента,
смисъла изгубили, щом мен у теб те няма.