Пеньо Пенев. Болгария
Перевод Юрия Деянова
Ветер холодный промозглый,
дождь моросит, моросит,
я весь до ниточки мокрый,
лес, словно кратер шумит.
Путь от поста недалёкий,
вместе с винтовкой иду,
ночью надежда на око,
но потерял я тропу.
Мысль – заблудился, блеснула:
вдруг моей милой глаза,
так в темноте мне сверкнули
и повели. Чудеса!
Гром прокатился ужасный,
лесом сквозь дебри иду
и не скрываю, мне страшно,
имя любимой шепчу.
Лишь на неё я надеюсь,
выведет точно из тьмы:
Видно бивак, лес редеет,
рота, в казарме огни.
Жизни моей ты спаситель,
всюду, везде ты со мной,
словно бы ангел хранитель,
дева я поданный твой.
***
Март 2019 г.
Пеньо Пенев
Неудържимо брули вятър
и дъжд ръми, ръми, ръми...
Подобно вулканичен кратер
гората пак ечи, шуми...
Вървя през нея с карабина,
измокрен връщам се от пост.
Забърках път... Къде ще мина?
Сега тежи зловеща нощ...
Но става чудо - в тъмнината
аз виждам твоите очи...
Те ме повеждат през гората,
пътеката пред мен личи...
Страхотен гръм отгоре трясва,
но с тях вървя, вървя, вървя...
Далече вече огън блясва
и твойто име аз мълвя...
Че имам в теб докрай надежда -
тя няма да угасне в мрак.
Вървя... Пътеката извежда
най-после в нашия бивак.
Това си ти за мен в живота. -
Навсякъде сега си с мен...
Живея с тебе в мойта рота -
водител си ми нощ и ден.
16.VII. 1951