Безумната алхимия

Петр Пенчев
Оцвети се днес небето с цвят на пепел.
Без целувките кафето ти е кисело като лимон.
Също вятър ме погалва твоят шепот.
Напомня ни, че любовта е вечния сезон.

Ах, ето где се крий безумната алхимия,
разтворена в симфониите на Бетховен.
А ние с теб я търсим безуспешно със години
сред битието на живота си греховен...

20.11.2014 г.
Петър Пенчев
Из сборника с любовна лирика
"От първо лице", София, 2015 г.