и чакаш нежност? Ела при мен веднага,
а не когато сняг затрупа всичките пътеки.
Изпръхнали са устните ми от дъждовна влага.
Смъкват се безмълвно есенните дрехи.
Почувствай топлите вълни от моите длани,
на опънатите нерви нежните акорди,
на устните ми в плен за дълго ще останеш
На мъртъв аз от щастие ще се престоря.
Вълшебният момент настъпи като приказка.
Не чувствам вече твоето ускорено дишане.
Не ми нанасяй по сърцето раните излишни.
Кажи любима честно, толкова много ли искам...
30.10.2017 г.
3793 Б.Алекс.
Петър Пенчев