Трябва ли да те сравнявам с нещо...
Вечер се стопяваш в дланите като снежинка,
през нощта ме къпеш в пот гореща,
нежен е езикът ти като тичинка...
Трябва ли да те сравнявам с други
като във всичко си неповторима -
къдриците ти ароматни галят като теменуги,
върху тялото ми пръстите танцуват като балерина...
Трябва ли със теб да се разделям
както скреж след първи слънчеви лъчи.
Тръгнеш ли - след теб ще се застрелям...
По-добре прегърнати да помълчим...
03.11.2017 г.
3001 Б.Алекс.
Петър Пенчев