Автор: Генка Богданова
Неда си спечели Коста
и разплака моми доста.
Дълго страдаха, скърбиха
и на Неда не простиха.
Но на нея не й пука.
След любовната сполука
готви се да иде Неда,
света широк да погледа.
Без старомодния „чеиз“
тръгват с Коста на круиз.
Всичко старо тук остава.
Миналото на забрава
новобрачните обрекоха,
щом един в друг се врекоха.
И ще ви река, сестрици,
Коста имаше парици,
скрити в дюшек и в буркан.
Събираше за „зор, за ман“
„бели пари за дни черни“,
и за болести неверни.
Но обърна се късмета
и сега с жена напета,
иска да си поживее.
„Бели“ пари да пилее
за любимата си Неда,
света с нея да погледа,
да си спомни буйна младост,
да дари на Неда радост.
Купиха си те билети,
нови, модни тоалети,
плажни масла, лосиони,
Неда - шапка за кокони,
Коста – капа за сафари,
да се фука пред другари
щом се върнат с Неда в село,
кривнал шапката на чело.
Всичко е готово вече.
Скоро тръгват надалече,
по море, през океана…
Нека да се пукне Дана!
Нека всички да завиждат,
да не искат да ги виждат,
да кълнат и да пустосват,
че света навред кръстосват!
Ала вечерта последна,
Неда на миндера седна
и започна да се вайка:
- Коста, имам свиня – майка,
скоро ще се опрасява,
на кого ще я оставя?
Ами лозенцето, Коста?
Вързало е грозде доста,
но докато нас ни няма,
може за беля голяма,
някой да ни окраде,
реколтата да обере.
Дворовете кой ще пази?
Манго пак ще ги „нагази“,
ще ни обере до шушка.
Зеле, моркови и чушки,
тиквичките, лук, домати
и зелените салати…
Цяло лято съм ги сяла,
и плевила , и копала,
как да ги прежаля, Коста,
„манговците“ тук са доста?
Мили ми са къщи родни!
Не ми трябват рокли модни,
глезотии и капризи,
пътешествия с круизи,
океани и морета…
Неда знае сал да шета,
рано-рано да се буди
и обича да се труди.
Що ни трябват тез „гурмета“?
Ще ти готвя във гърнето,
с тези две ръце изкусни,
нашенските гозби вкусни.
Само да съм здрави, живи,
с теб и тук ще сме щастливи!