Живея в залеза зад хълма
и в златна шума се превръщам,
когато есента е пълна
с ухания на дим и къща.
А ти си скитник без посока.
поел по пътя без надежда.
На длан претеглил хоризонта,
разбра ли Бог какво отрежда?
Дошъл разискрен след пожара
на листопади и стърнища,
усетил се бездомен старец –
пред теб нататък няма нищо.
И прелестно е да си ничий –
от гняв свободен и от страсти.
И всеки ближен да обичаш,
щастлив – сред толкова нещастни..
Блажен насън да съществуваш,
наяве да си дъх на цвете.
По заник тръгнеш ли по хълма –
благословен си ти, човече.