Дали защото времето се случи
прекрасно в съботния ден,
дръгливото бездомно селско куче
реши да попътува с мен.
И в автобуса скочи твърде смело –
единствен пътник без билет.
тъй доверчиво, и – глава навело,
муцуна влажна тикна в мен.
Прииска ми се мигом да погаля
безмълвния си тих другар.
В очите му прочетох как ожали,
че всеки тук е сам и стар.
В съмнения потънала и в грижи,
забравила, че вън цъфти април
по-бледа от видение, се движех
в избухнал върху мене хлорофил.
А псето без намордник и каишка,
разбрало вече що е свобода,
във смях обърна всякоя въздишка
на пътниците към града.
Надмогнали коварства и редути,
простили всичко тоя ден,
пътувайте със нас за три минути –
светът ще стане съвършен.
В.Й., 20 юни 2019, София