ВЯТЪР И ПРИЯТЕЛИ
Говорят си приятели,
а думите са приказни,
шепти в комина вятърът,
надбягва се със призраци.
Дошъл от тъмни орбити,
слънчасал от очакване,
играе си с безропотни,
свисти край бързи влакове.
Говорят си приятели,
отдавна не се виждали,
с ръцете вятър хванали,
в стиха си го нанизали.
Мария Шандуркова
------------
С ударения: (Акценты)
ГовОрят си приЯтели,
а дУмите са прИказни,
шептИ в комИна вЯтърът,
надбЯгва се със прИзраци.
ДошЪл от тЪмни Орбити,
слънчАсал от очАкване,
игрАе си с безрОпотни,
свистИ край бЪрзи влАкове.
ГовОрят си приЯтели,
отдАвна не се вИждали,
с ръцЕте вЯтър хвАнали,
в стихА си го нанИзали.