Еньовден, самодивите и хората
Автор - Величка Николова - Литатру1
(Вдъхновение от стиховете на великия Есенин)
Над реката се синее,
а гората вейки вее.
Там, до камъните бели
ягодите са узрели.
Пък в мравунякът огромен
мравки трупат запас скромен.
Чучулигата игрива
глас извива като дива.
А през нощите красиви
се разхождат самодиви.
ХорА вият до зорите,
венци плетат от тревите.
Наближава Еньовден.
Той за всички е свещен.
С пукването на зората
моми хукват по полята.
Билки сбират, песни пеят.
В очите им искри греят.
А на селските мегдани
бият луди барабани.
Млади, стари, хорА вият.
От билките – здраве пият.
Припев:
Еньовден е, Еньовден.
Той за всички е свещен.
Билките са му лечебни
и за хората потребни.
Млади, стари, хорА вият.
От билките – здраве пият!
Еньовден е! Еньовден!
Той за всички е свещен!
Литатру
(От книгата ми "Два кестена" - 2018 г.)
България, София