Антонина Царук
“1861”
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
1861
Тарас, върни се във Украйна,
на бащин дом си ти хазяин,
на свойте братя и сестри
ти топла дума им кажи!
...И върна се Тарас в Украйна,
с ковчега за земята майка.
И сякаш беше той дете,
опят под майското небе.
Бушуваше в гърдите буря:
-- Да станем, братя! Ний сме будни!
В Украйна ний обединени,
че чуждото ще ни превземе:
и думи, мисли и изяви...
Станете вий, казаци здрави!
Децата ни все още малки
в чужбина да не бъдат жалки
на ближния да се надяват,
живот в чужбина да създават!
Догдето от прахта се вдигнат,
селата украински свидни!
Нима ще се откъснем ние
от люлката – език, завиден?
Не е умрял той – още диша...
Украйна, край ти тих и близък!
Мълчиш?... Насилват, задушават,
империя – душа продава.
До пън ще отсекат, до тухла,
и всичко бащино ще рухне,
ще вдигнат там хамбар голям.
Мълчиш... О, рай ти онемял!
Душа от камък всичко ще задигне.
ала нетленното не ще достигне
със херостратова ръка.
Словата на Тарас – река,
премахва всичките прегради
мълчанието и забрани
от Святогор и до Говерли
се пее: «Ний не сме умрели!»
Превод: 08.04.2019 г.
------------------------------
ТарАс, върнИ се във УкрАйна,
на бАщин дОм си тИ хазЯин,
на свОйте брАтя и сестрИ
ти тОпла дУма им кажИ!
...И вЪрна се ТарАс в УкрАйна,
с ковчЕга за земЯта мАйка.
И сЯкаш бЕше тОй детЕ,
опЯт под мАйското небЕ.
БушУваше в гърдИте бУря:
-- Да стАнем, брАтя! НИй сме бУдни!
В УкрАйна нИй обединЕни,
че чУждото ще ни превзЕме:
и дУми, мИсли и изЯви...
СтанЕте вИй, казАци здрАви!
ДецАта ни все Още мАлки
в чужбИна да не бЪдат жАлки
на блИжния да се надЯват,
живОт в чужбИна да създАват!
ДогдЕто от прахтА се вдИгнат,
селАта украИнски свИдни!
НимА ще се откЪснем нИе
от лЮлката – езИк, завИден?
Не е Умрял той – Още дИша...
УкрАйна, крАй ти тИх и блИзък!
МълчИш?... НасИлват, задушАват,
импЕрия – душА продАва.
До пЪн ще отсекАт, до тУхла,
и всИчко бАщино ще рУхне
ще вдИгнат тАм хамбАр голЯм.
МълчИш... О, рАй ти онемЯл!
ДушА от кАмък всИчко ще задИгне.
ала нетлЕнното не щЕ достИгне
със херострАтова ръкА.
СловАта на ТарАс – рекА,
премАхва всИчките прегрАди
мълчАнието и забрАни
от СвятогОр и до ГовЕрли
се пЕе: «НИй не смЕ умрЕли!»
----------------------------------
1861
Вертай, Тарасе, в Україну,
у батьківську стару хатину,
до наймичок-сестер своїх,
зігрій хоч добрим словом їх!
...Тарас вернувся в Україну,
коли поклали в домовину.
Несли поета, мов маля,
в травневих співах солов’я.
І хлюпало у грудях-жерлах:
– Повстаньмо, браття! Ще не вмерла!*
Гуртуймося за українське,
бо заполонить край чужинське:
слова, думки, пісні, вистави...
Єднаймо, козаченьки, лави!
Допоки будуть наші діти,
мов мишенята, в цьому світі
шукати долю на чужині
і гнути на сусіда спини?
Коли, нарешті, із руїни
воскреснуть села України?
Коли розірвемо окови
з духовної колиски – мови?
Вона не вмерла, поки диха...
О Україно, краю тихий!
Мовчиш?.. Зґвалтують і задушать,
імперії продавши душу.
До пня зрубають, до цеглини
зруйнують батьківські святині,
щоб бидлу возвести сарай.
Мовчиш... Німий вишневий рай!
Все винищить душа камінна.
Але не владна над нетлінним
та геростратова рука.
Слова Тараса – як ріка,
долаючи всі перепони,
і німоту, і заборони,
від Святогір’я – до Говерли
лунають співом: “Ще не вмерла!”
Антонина Царук – поетеса, критик, преводач, член на Националния съюз на писателите на Украйна, кандидат на филологическите науки. Работи в Централноукраинския национален технически университет. Автор на редица сборници за деца и възрастни, пиеси, сценарии за мюзикли, литературоведски изследвания. Печата в списания, антологии, христоматии, научни сборници в Украйна и в чужбина (Канада, Полша, Русия).