Антонина Царук
“Я чекатиму скільки треба...»
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
Ще те чакам, колкото трябва:
дни и нощи, пролет, цял век -
и ще дойда при тебе – вярвай,
нецелуната от човек.
Ще пристигна в нощта безсънна,
древна приказка ще шептя,
по росата боса ще стъпвам,
в твойте сънища ще съм аз!
Чуй: в ливадата, от върбата
малката птичка дава знак,
че през стърнища край житата
иде към тебе мойта душа.
И на Еньовденския огън:
ти и аз, с първороден грях,
познали волята на Бога -
ще си имаме с теб деца!
Превод: 07.04.2019 г.
------------------------------
Ще те чАкам, кОлкото трЯбва:
дни и нОщи, прОлет, цял вЕк -
и ще дОйда при тЕбе – вЯрвай,
нецелУната от човЕк.
Ще пристИгна в нощтА безсЪнна,
дрЕвна прИказка ще шептЯ,
по росАта бОса ще стЪпвам,
в твойте сЪнища ще съм Аз!
ЧУй: в ливАдата, от върбАта
мАлката птИчка дАва знАк,
че през стърнИща край житАта
Иде към тЕбе мОйта душА.
И на ЕньовдЕнския Огън:
тИ и Аз, с първорОден грЯх,
познАли вОлята на БОга -
ще си Имаме с тЕб децА!
---------------------------
* * *
Я чекатиму скільки треба:
ночі, весни, життя, віки –
все одно... Я прийду до тебе
не цілованою ніким.
Я прилину в твоє безсоння
шепіт-казкою з давнини,
по росі твоїх снів – босоніж!
Любий, сумніви прожени!
Чуєш: в лузі, у верболозі,
сповіщає мале пташа,
що житами й стернею в тривозі
йде до тебе моя душа.
На купальський вогонь, у спогад:
ти і я, перворідний гріх
ми пізнаємо з волі Бога,
чуєш, батьку дітей моїх!