Нощта хладнее,
а мигът се лее
на тънки струйки и душА жарее.
Вълчица вие,
а бокалът пие
от жадни устни и си тъжно пее.
Звезда тъмнее.
Гора немее.
Те радват ли се или ми завиждат?
Луна – погача,
пробива здрача,
челото свежда, любовта ми вижда!
Литатру1
България, София
07: 10