Александр Князев
„Звучала музыка в пронзительной тиши...“
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
На Иван Александров
Звучеше музика в кристална тишина –
звучаха песни за отчаяна душа.
Че още е животът й неизживян,
че може като виното да е желан.
Щом по клавишите пробягват пръсти в страст –
душата се стреми да литне вчас
далече от живота тесногръд –
отправя се по дълъг, дълъг път,
предчувства упоителни вълни
от песни чудни. Но не трябва ний
с изгубена любов да се тешим –
за нея славеи запяват химн...
12.02.2002, 22.12.2003
Превод: Мария Шандуркова, 11.01.2019, 22:40
---------------------------------------------
ЗвучЕше мУзика в кристАлна тишинА –
звучАха пЕсни за отчАяна душА.
Че Още е живОтът й неизживЯн,
че мОже като вИното да е желАн.
Щом по клавИшите пробЯгват прЪсти в стрАст –
душАта се стремИ да лИтне вчАс
далЕче от живОта тесногрЪд –
отпрАвя се по дЪлъг, дЪлъг пЪт,
предчУвства упоИтелни вълнИ
от пЕсни чУдни. Но не трЯбва нИй
с изгУбена любОв да се тешИм –
за нЕя слАвеи запЯват хИмн...
----------------------------------------
* * *
Ивану Александрову
Звучала музыка в пронзительной тиши –
то пели звуки о смятении души.
О том, что жизнь ещё не выпита до дна,
о том, что может быть она пьяней вина.
Когда по клавишам летают кисти рук –
душа стремится выплеснуться вдруг
из сумасшедшей тесноты груди –
и много, много жизней впереди
пророчит упоительный каскад
мелодий дивных. И нельзя назад
нам воротить утраченной любви –
о ней поют лишь только соловьи…
12.02.2002, 22.12.2003
© Александр Князев
http://www.stihi.ru/avtor/allegretto