На внучката ми Теодора
Всеки пази в душата си къщичка жива –
в нея рани лекува и болката скрива.
И в света, огрубял от зли думи и страсти,
тази къщичка пази трошиците щастие.
Дъжд от горест тук шепне в любовни дървета,
рой от спомени детски по двора й шетат.
А очите на къщата винаги чакат
теб – светулчица нежна във храма на мрака –
да откриеш любов с бяла вярност на лебед,
да не рухнеш по вечния скитнишки хребет.
Но към къщата малка в живота наежен
все ще има за тебе пътека надежда.
12.07.2019 г.