Морето

Людмила Игнатова 4
Морето не ще да играе с мен,
отмива следите ми в пясъка.
Преча му аз да се люби с брега,
крада от техните ласки.
Морето пази ревниво своята власт
и праща вълни след вълни.
Те удрят със сила в мокрия бряг,
повличат ме с тях в дълбините.
И прелъстена от морска вълна
гола, се любя с морето.
Вечер, наоколо няма жива душа,
само русалки и нега.