http://www.stihi.ru/2019/07/27/5571 - историята на вдъхновението за това стихотворение:
ПЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ПЕЙ (УСМИХВАЙ СЕ, ПРИЯТЕЛЮ)
Автор - Величка Николова - Литатру1
Някой казал е веч`: - Отиди надалеч -
любовта ще забравиш!
Но дали е така? Но дали е така?!
Ти, какво ще добавиш?
Аз вървя с есента, аз вървя с есента
и усмихвам се вече.
Вейка свири с уста, а до мен -
есента ми дарява елече.
- Ще ти трябва елек във живота - нелек.
Нека той да те топли.
- Аз не искам елек! Любовта е мой лек.
Тя ще спре моите вопли!
Любовта, любовта, но къде ли е тя?!
Кой ли, кой ще ми каже?!
- Тя е в клонче до мен, тя е в пролетен ден,
тя е в зимата даже!
Пей, приятелю, пей - този нежен рефрен
и усмихвай се вече.
Пей, приятелю, пей... Обич има и в мен!
Не отивай далече.
Пей, приятелю, пей... Любов има и в мен,
не търси надалече, не търси надалече, не търси...
Ех, обичай ме вече!
;)
Величка – Литатру1
(Вдъхновена от Алексей Романов – руски поет)